За "Опасни връзки", Шадерло дьо Лакльо

"И с какво друго средство, освен с бърза раздяла, може да се оправдае една срамна връзка?"

"Това, което вие наричате щастие, е само хаос на чувствата, буря от страсти, която ти става страшно да наблюдаваш дори от брега! А как да тръгнеш срещу тези вихри? Откъде да намериш смелост да заплуваш в море, осеяно с отломките от хиляди и хиляди корабокрушения? И то с кого? Не, господине, аз оставам на сушата."

"и, предупреждавам ви, ако не се поправите, няма да получите вече отговор от мен. Послушайте ме, оставете този ласкав тон; когато не изразява любов, той се превръща в условен език. Нима приятелството говори с такъв стил? Не, приятелю мой, всяко чувство си има език, който му подхожда, и да си служим с друг, означава да прикрием мисълта, която изразяваме.

За "Ловецът на хвърчила"

Това е книга, която не може да бъде цитирана.

За "Богат, беден", Ъруин Шоу

"и когато влакът мина край "Синг Синг", той си помисли за

затворниците, които гледат как реката тече свободно към морето, и каза на глас:

"Горките нещастници."

"Бойлан подаде едната чаша на Брад, другата на Рудолф и като вдигна своята, каза:

                - За бъдещето. За това опасно понятие."

"Чак му премаля от завист към всичките му приятели. Грамофонната плоча продължаваше да се върти и Бени Гудман свиреше на кларнет, сякаш плетеше сребърна дантела; Рудолф завиждаше и на него. Може би повече, отколкото на другите."

"Лицемерие, синко, лицемерие, навсякъде лицемерие."

"Беше достатъчно интелигентен, за да знае, че интелигентността сама по себе си не е гаранция за нищо." 

"Кръвта ти е покварена - продължи да пише тя, - но сега виждам ясно, че и характерът ти е покварен. Стаята ти е чиста и подредена, но душата ти е мръсна
като обор." 

"Той я любеше гальовно и нежно, сякаш тя бе направена от нещо крехко и чупливо." 

ЗА ГРИМА (недовършено)

За грима - като нещо различно от средство за разкрасяване. За грима като маска за душата.

    За или против гримирането...на душата?
    Както всеки вид грим, така и този за душата, позволява лека намеса от негова страна с цел прикриване на недостатъци или увреждания. Ежедневно четем за вечерен грим, дневен грим, пробен грим, мъжки грим, артистичен грим. Нека се опитаме успоредно да разгледаме използването на грима като част от козметиката и използването на грим - като средство за разкрасяване на нашето вътрешно Аз или казано по-кратко - на душевността ни.
    Като за начало ще се водим по простичкото правило гримът да е лек, за да не контрастира на това, което всъщност сме самите ние. Знаете, хората се стряскат...Разликата е там, че при козметичния грим хората ще се стреснат още на сутринта, а при душевния...малко по-късно, но крайният резултат ще е един и същ - на човека ще му се прииска да побегне далеко от вас :)
    В началото нарекох грима - "маска за душата". "Маската е артефакт, който може да има различни предназначения като например за защита или за развлечение" - пише в тълковния речник. Свидетели сме, че маскираме душите си и за защита, и за развлечение, което ми подсказва, че разглеждам въпроса от правилната страна и сравненията ми не са лишени от логика. Затова и продължавам да разгадавам връзката "душа-грим-маска". "Маските - пише в енциклопедиите - са познати още от древността" - можем да бъдем сигурни, че гримът, за който говорим, датира много преди появата на пудрата, очния молив, червилото и сенките. Защо? - ами защото гримирането на тялото е свързано предимно с човешката суетност, а гримирането на душата - с всичко останало.
    Аз, разбира се, пиша тази статия с ясното осъзнаване, че гримираме душите си, подтикнати предимно от тъмни цели - користни, материални, интересчийски, лицемерни, двулични - въобще като цяло с цел лична облага. И именно за това искам да поговорим.