За грима - като нещо различно от средство за разкрасяване. За грима като маска за душата.
За или против гримирането...на душата?
Както всеки вид грим, така и този за душата, позволява лека намеса от негова страна с цел прикриване на недостатъци или увреждания. Ежедневно четем за вечерен грим, дневен грим, пробен грим, мъжки грим, артистичен грим. Нека се опитаме успоредно да разгледаме използването на грима като част от козметиката и използването на грим - като средство за разкрасяване на нашето вътрешно Аз или казано по-кратко - на душевността ни.
Като за начало ще се водим по простичкото правило гримът да е лек, за да не контрастира на това, което всъщност сме самите ние. Знаете, хората се стряскат...Разликата е там, че при козметичния грим хората ще се стреснат още на сутринта, а при душевния...малко по-късно, но крайният резултат ще е един и същ - на човека ще му се прииска да побегне далеко от вас :)
В началото нарекох грима - "маска за душата". "Маската е артефакт, който може да има различни предназначения като например за защита или за развлечение" - пише в тълковния речник. Свидетели сме, че маскираме душите си и за защита, и за развлечение, което ми подсказва, че разглеждам въпроса от правилната страна и сравненията ми не са лишени от логика. Затова и продължавам да разгадавам връзката "душа-грим-маска". "Маските - пише в енциклопедиите - са познати още от древността" - можем да бъдем сигурни, че гримът, за който говорим, датира много преди появата на пудрата, очния молив, червилото и сенките. Защо? - ами защото гримирането на тялото е свързано предимно с човешката суетност, а гримирането на душата - с всичко останало.
Аз, разбира се, пиша тази статия с ясното осъзнаване, че гримираме душите си, подтикнати предимно от тъмни цели - користни, материални, интересчийски, лицемерни, двулични - въобще като цяло с цел лична облага. И именно за това искам да поговорим.
